Cs-Bulgaria.Com WWW.Cs-Bulgaria.Com • Виж темата - Компютърен хардуер

Компютърен хардуер

Изображение Тук ще намерите полезни уроци за начинаещи програмисти и ще се научите на всичко, което е свързано с всякакъв вид програмиране, уеб дизайн и проекти.

Компютърен хардуер

Мнениеот M._Jordan_95 » Сря Яну 03, 2018 3:07 am

Компютърният хардуер е хардуерът при компютрите, т.е. съвкупността от всички физически компоненти на компютъра, както и от всички периферни устройства като монитор, мишка, принтер, клавиатура и др.

Най-общо хардуерът (hard - твърд; прев. англ.) обхваща всички компютри на дадено място, било то настолни, мобилни или сървърни машини. Състои се от няколко основни компонента, които съставляват всеки един компютър: централен процесор, дънна платка, оперативна памет. Към тях се добавят входно-изходни устройства, които преди години са били в един вид - например четец на перфокарти и принтер - а днес най-често са клавиатура, мишка и монитор, както и всевъзможни други устройства, които разширяват функционалността на компютъра: скенери, принтери, акустични системи, джойстик, таблет, модем и др.


Основни: компютърна кутия • монитор • периферни устройства
Компоненти на системния блок: дънна платка • централен процесор • оперативна памет • графична карта • звукова карта • мрежова карта • система за охлаждане
Компютърна памет: RAM • ROM • USB флаш
Допълнителни компоненти: флопи-дисково устройство • устройство с магнитна лента • оптично дисково устройство • твърд диск • SSD • SCSI-контролер • тв тунер
Периферия (външни компоненти): принтер • скенер • плотер • модем • микрофон • уеб камера • компютърна тонколона • донгъл • непрекъсваемо захранване
Входно-изходни устройства: компютърна клавиатура • мишка • светлинна писалка • джойстик • графичен таблет • тъчпад • сензорен екран • компютърни тонколони



Компютърна кутия: Kомпютърната кутия е основна част на компютъра. Кутиите за различните видове компютри се различават по дизайн и предназначение. Съществуват сървърни кутии, кутии за персонални компютри (които се делят на вертикални и хоризонтални кутии), кутии за промишлени компютри и кутии-уникати. В нея са поместени дънната платка, твърдият диск, контролерите, захранването, входно-изходните четящи устройства и голямо количество кабели, свързващи отделните компоненти. Огромно значение за съвременните компютри има температурата в кутията и върху повърхността на процесора. За постигането на температура в нормални граници е важно кутията да е добре затворена и с достатъчен брой вентилатори — нагнетяващи и извеждащи необходимия дебит въздух.
Размерът и формата на компютърната кутия обикновено са определят в зависимост от дънната платка, тъй като тя е най-големия компонент в повечето компютри. Вертикалните компютърни кутии обикновено се произвеждато кото mini-tower, mid-tower, и big-tower/full-tower. Кутиите full-tower обикновено са 22 инча или повече по височина и са предназначени да стоят на пода. Midtower кутиите са по-малки, около 18 инча по височина, а кутията minitower е обиновенно 14 до 16 инча.

Монитор: Монитор (или още дисплей, екран) e устройство за изобразяване на информация във визуален или тактилен вид. Повечето монитори доскоро имаха катодно-лъчева тръба и формата на голяма кутия с екран, но от няколко години се увеличава използването на екрани с течни кристали (LCD) и плазмени екрани, които са по-компактни. За разлика от телевизора, мониторът няма тунер и обикновено е с по-висока разделителна способност и честота на опресняване (при лъчевите монитори). При телевизорите обаче също се въвежда висока разделителна способност заради новите технологии за видео дискове и телевизонни програми с висока разделителна способност.

Най-често под термина монитор се разбира изходното устройство на компютър. Той осигурява моментално потвърждение на това, което правите чрез входните устройства (мишка, клавиатура и др.) като показва текст и графика, докато работите или играете.
Мониторите са изминали дълъг път от времето на мигащите в зелено екрани на компютърните системи от 70-те години на ХХ век, изобразяващи само текст в един цвят.

През 1981 г. IBM представя Color Graphics Adapter (CGA), който е способен да възпроизведе четири цвята, и постига максимална резолюция от 320 пиксела хоризонтално на 200 пиксела вертикално.

През 1984 г. IBM представят Enhanced Graphics Adapter (EGA) екран. Тази технология позволява до 16 различни цветове и увеличава резолюцията на дисплея на 640х350 пиксела, което подобрява външния вид и прави четенето на текст по-лесно.

През 1987 г. IBM представя Video Graphics Array (VGA) системата. Повечето компютри в днешно време поддържат този стандарт и много VGA монитори са все още в употреба.

IBM представя Extended Graphics Array (XGA) дисплея през 1990 г., който предлага 800х600 резолюция при истински цветове (true color) — 16,8 милиона цвята.

Повечето дисплеи, продавани днес поддържат Ultra Extended Graphics Array (UXGA) стандарта. Цветовата гама на UXGA се състои от 16,8 милиона цвята и разделителна способност до 1600х1200 пиксела, в зависимост от паметта на видео картата на компютъра. Максималната резолюция по принцип зависи от броя на цветовете, които се показват. Дисплей, който работи в SuperVGA (SVGA) режим, може да показва до 16,8 милиона цвята.

При електронно-лъчевите монитори (CRT) е важна честотата на "опресняване" - ако мониторът поддържа 72 Херца, тогава светлината преминава през всичките пиксели от горе до долу 72 пъти в секундата. Тази честота е много важна, защото тя контролира „премигванията“ и колкото по-висока е тя, толкова по-добре. Ниската честота на опресняване или преминавания в секунда могат да направят премигванията видими за човешкото око, а това води до главоболие и напрежение в очите.
Монитори с електронно лъчева тръба (CRT — Cathode-Ray Tube)

Основна статия: електронно-лъчева тръба

Зелено-черен монитор на Правец 16

В индустрия, в която развитието е толкова бързо, изглежда изненадващо, че технологията, по която се произвеждат телевизорите и мониторите е на 100 години. Произходът на електронно-лъчева тръба (или CRT Cathode-Ray Tube, катодно-лъчева тръба ) никога не е бил много ясен. По-голямата част от компютърното общество смята, че германският учен Карл Фердинанд Браун е създал първия контролируем модел на CRT през 1887 г. Към края на 30-те години на миналия век CRT започват да се използват в първите телевизионни приемници. Въпреки, че днешните CRT, които се използват при компютърните монитори са претърпели модификации с цел подобряване на качеството на картината, те все още работят на същия основен принцип.
Течнокристален екран

Основна статия: Дисплей с течни кристали

Течнокристалният екран е добре познат с английската си абревиатура LCD, което идва от първите букви на liquid crystal display . Този вид екран се използва при цифровите часовници, калкулатори и много портативни компютри.

LCD дисплеите използват два слоя с разтвор от течни кристали, намиращ се между тях, плюс поляризатор. При преминаване на електричен ток през течността кристалите се подравняват, така че светлината, поляризирана от единия лист, не може да премине през другия. Следователно всеки кристал представлява нещо като ключ, който или позволява на светлината да премине през него, или я блокира.

Монохромните LCD изображения често се появяват, като сини или тъмно сиви изображения върху сребрист фон. Цветните LCD дисплеи използват два вида матрици. Пасивната матрица е по-евтината от тези две технологии. При нея за всеки ред и всека колонка от пиксели има отделен извод. Другият вид матрици са активните матрици. Дисплеите произвеждани с такива матрици използват TFT (Thin Film Transistor — тънкослоен транзистор) за управление на всяка точка от изображението, което се получава почти толкова реалистично, колкото и това на стандартните CRT дисплеи. Наличието на допълнителни елементи в самата матрица оскъпява производството. Дисплеите с пасивна матрица, появили се на пазара наскоро и които използват CSTN и DSTN технологиите, демонстрират ясни цветове, като по този начин конкуренцията между тях и дисплеите с активна матрица става все по-жестока.

Повечето LCD монитори, използвани при преносимите компютри са „предавателни“, което прави текста, който се изобразява на тях по-лесен за четене.

Начинът, по който LCD контролира преминаването на светлината обхваща поляризирането на светлината. След като веднъж светлината бива поляризирана в определен ъгъл на поляризация с филтър нейната сила може да бъде контролирана чрез настройване на ъгъла на поляризиране чрез друг филтър.
Тънкослойни транзисторни дисплеи

Този вид дисплей за комплексни изображения изисква точкова матрица с голяма резолюция, съдържаща хиляди пиксели. Например При VGA стандарта за компютърни дисплеи, който съдържа изображение с големина 640 на 480 пиксела, като при LCD дисплеите са общо 921 600 различни суб-пиксела. С помощта на тези тънкослойни транзисторни дисплеи могат да се изобразяват перфектни картини, в които всеки пиксел е свързан със силициев транзистор, с който се регулира светенето и цвета на пиксела. Използването на транзистори за всеки пиксел се нарича „TFT активна матрица“. Това е точно обратното на пасивната матрица, описана в предишната секция. TN ефектът показва черно-бяло изображение, а цветните изображения се формират от трипикселови групи използващи червени сини и зелени филтри. Изобразената картина се осветява от светлина поставена зад течнокристалния панел. Представени в края на 80-те години TFT дисплеи в момента са широко разпространени, използват се при преносимите компютри и плоските монитори за персонални компютри. Някои от недостатъците на TFT като ъгъла на виждане на изображението, бързината на опресняване, и високата цена при производството на големи екрани , намаляват експлоатацията им. Независимо от това LCD навлиза и на пазара на телевизори.
Nixie tubes, LED-дисплей и VF-дисплей

TN TFT или ТН+Film TFT

Най-разпространеният тип цифров панел е базиран на технологията, наречена TN TFT или ТН+Film TFT (Twisted Nematic + Film). Терминът „пласт“ (Film) означава допълнителен външен слой, който позволява да бъде увеличен обичайният ъгъл на гледане от 90 (45 от всяка от двете страни) до 140 градуса.

Super-TFT или IPS

Следващият основен тип LCD технология е IPS (In-Plane Switching), който е замислен, така че да подобри някои от недостатъците на TN TFT технологията. Тази технология също така бива наричана Super-TFT и бива развивана от фирмата Hitachi. IPS позволява увеличаване на ъгъла на видимост до почти 170 градуса, използвайки по-прецизен метод за контрол на наредбата на течните кристали, който е основният принос на тази технология. Въпреки това, контрастните съотношения остават на същото ниво, на което са тези при TN TFT технологията, а времето за реакция дори е нарастнало.

MVA

Третата технология бива развивана от фирмата Fujitsu и е обещаваща от гледна точка на преодоляването(нещата изглеждат така поне от теоретична гледна точка) на основните недостатъци на LCD панелите. Тази технология се нарича MVA (Multi-Domain Vertical Alignment или Многоадресово Вертикално Разположение) и е наследника на предишните VA технологии. В общи линии нейните предимства се съсредоточават в това че тя е способна да подобри ъгъла на видимост и представянето на цветовете. Тя осъществява тези си предимства, поради факта, че притежава всички цветови елементи върху панела, като те са разделени на клетки и зони. Те се формират по надигнатите части на вътрешната структура на филтрите. Целта на този дизайн е да може течните кристали да се движат в посока, противоположна на съседните си течни кристали. Това също така позволява на наблюдателя да вижда същата степен на засенченост и качество на цвета, независимо от ъгъла на гледане.
Плазмени дисплеи (на английски PDP Plasma Display Panel)

Основна статия: Плазмен дисплей

Принципът на действие на плазмените дисплеи се състои в следното. Всеки субпиксел е микроскопична флуоресцентна лампа, която излъчва само един от трите основни цвята. Чрез промяна на интензитета на светлината на субпикселите се постигат нюанси на възпроизвежданите цветове. При плазмените екрани се използва благороден газ (например аргон), затворен в определен обем. На всеки от краищата на това тяло има електроди, посредством които се подава високо напрежение (няколкостотин волта). Така газът преминава в плазмено състояние, т.е. налични са еднакъв брой свободни електрони и положителни йони. В резултат на приложеното напрежение се формира поток на електроните към положителния електрод и на йоните към отрицателния. При сблъскването на атомите последните получават енергия, благодарение на която електроните им преминават на по-високо енергийно ниво. При връщане към стандартните им орбити се отделят фотони или казано с други думи — светлина. Така светлината е резултат от движението на плазмата под въздействието на силно електрическо поле. Тази светлина обаче не е видима, а е ултравиолетова, затова стените на телата, в които е затворена плазмата, се покриват със специален прах (фосфор), който реагира на ултравиолетови лъчи и на свой ред излъчва бяла светлина. В това отношение плазмените дисплеи до известна степен приличат на конвенционалните кинескопи.
Органични светодиоди (на английски OLED — Organic Light Emitting Diode)

Според всички специалисти, това е технологията, която в един момент на своето развитие ще изпревари TFT технологията и ще стане доминираща и то не само за мониторите и телевизионните приемници, но и при мобилните телефони, цифровите камери и др.

Технологията OLED, макар и да повтаря пътя на развитие, изминат от LCD (пасивни и активни матрици), има две много съществени отличия от LCD, които се виждат и от заглавието и — това са използваният материал (органични съединения), и принцип на изобразяване (автономно излъчване на светлина). Предимството на тази технология се състои в това, че не са необходими лампи, осветяващи матрицата отзад, а всеки пиксел сам излъчва светлина под управлението на OLED диоди, които, всъщност, представляват отделните пиксели. Яркостта на светене се определя от тока, които се подава на диода. OLED структурата

Органичните светоизпускащи дисплеи се състоят от групи слоеве (дебели около 100nm), които се поставят между катод и анод. По принцип за субстрат се ползва стъкло, покрито с прозрачен проводим оксид, като това служи за анод. Следва слоят от органични пластове, състоящи се също от проводими материали, а накрая е неорганичен катод. Сред ключовите предимства на органичната луминисценция са: химическата променливост на светоизпускащите диоди, което позволява производството на всички цветове, включително и бяло; възможността да се използват изключително тънки и гъвкави субстрати за постигане на високо качество на картината и т.н.

В OLED технологията се различават 2 групи от материали. В първата влизат материали с ниско молекулно тегло, наричани small-molecule (SM) OLED. Такива дисплеи са представени за пръв път от доктор Чинг Танг в лабораториите на Kodak през 1987. Базираните на полимери OLED-и (PLED) са основани на дълги полимерни вериги.
„Емисионно поле“

Технологията FED донякъде наподобява процесите на обикновените CRT монитори, тъй-като и при двата типа дисплеи се използва луминофор, частиците на който светят под въздействието на електронния лъч. За разлика от обикновения кинескоп, обаче, в който се използват три пушки, бомбардиращи с електрони луминофора, в FED дисплеите огромно количесто малки източници на електрони са разположени зад всеки един условен пиксел на екрана, заемайки значително по-малко място в пространството, особено в дълбочина. Най-голям е напредъкът при технологията „емисионно поле“ SED (Surface conduction electron emitter display или повръхностно-проводников електронно емитиращ дисплей), съвместна разработка на японските електронни гиганти „Канон“ и „Тошиба“.

Тази технология може най-лесно да се представи като комбинация от кинескопи и течни кристали. Както и в брауновата тръба, цветното изображение се получава на стъклен екран, след като електронен лъч задейства червен, син и зелен фосфор. Ала вместо използването на централен източник на електрони, както е в традиционния браунов кинескоп, където електронният лъч се отклонява така, че осветява всички отделни точки на изображението една след друга, при технологията SED всяка точка се активизира от собствен лъч.

Това става на противостоящия втори стъклен екран, където хиляди електродни двойки са наредени в една обща плоскост и при прилагането на напрежение предизвикват миниатюрен електронен лъч. За всяка точка от изображението се използват три двойки електроди — съответно за червения, зеления и синия цвят. Посредством вакуум между двете стъклени плоскости-екрани, електронните лъчи се отправят към плоскостта с фосфора и карат точката да свети. Този способ минава без фоновото осветление на дисплея от течни кристали. Поради това изображението е особено равномерно осветено и качеството му не зависи от ъгъла на наблюдение.
LEP — Монитор от „светещи полимери“

Технологията LEP (Light Emission Plastics), разработена от английската фирма Cambridge Display Technology (CDT) преди около 5 години, на практика представлява едно от многото стъпала към постепенното подобряване на технологията на светещите полимери, в случая пластик, която се очаква да навлезне в ежедневието ни след няколко години, заменяйки сега масовата TFT.

Периферно устройство: Периферни устройства (разделяни понякога на запаметяващи и входно-изходни устройства) е общ израз за всички спомагателни устройства, които увеличават функционалността на компютрите, като улесняват и разширяват връзката им с околния свят. Чрез тях се въвеждат и извеждат команди, информация и резултатите от изпълнението на зададените програми. Резултатите и информацията могат да се видят директно от човека или пък могат да бъдат препратени към друга машина, контролирана от компютъра: например принтер, факс, мрежови устройства за връзка с други компютри. В частния случай на робот крайното устройство е самият той.

Първото поколение компютри са били оборудвани с много ограничен набор от периферни устройства. Въвеждането на инструкциите е ставало с перфокарти или перфолента, а извеждането на резултатите - чрез отпечатване с някакъв вид принтер. Преди навлизането на персоналните компютри за периферни са се считали почти всички устройства, свързани с централния процесор и оперативната памет. С годините се добавят все по-нови периферни устройства и например при персоналния компютър основните входни устройства са вече клавиатурата и мишката, а изходните - мониторът и принтерът. Все по-често мониторът и твърдият диск не се считат за периферни устройства, тъй като в днешно време са необходими за повечето конфигурации. Почти всички сървъри обаче нямат монитори, защото обикновено се управляват от разстояние. Има и други устройства за въвеждане и извеждане на информация: таблети, факс-контролери, цифрови камери, микрофони, високоговорители.

Съществуват две основни групи периферни устройства: запаметяващи устройства като твърд диск, флопи-диск, компакт-диск, USB памет и др., които представляват сравнително бавна памет с голям капацитет, в които информацията се съхранява временно. Втората група са входно-изходните, включително и устройствата, свързани с осъществяването на достъп до компютърни мрежи. Възможността за обмен на данни между различни компютри открива широки възможности за разгръщане на приложението им. Глобалната мрежа Интернет позволява милиони компютри да комуникират помежду си.
Видове периферни устройства

Запаметяващи устройства (устройства за постоянно съхранение на данни)
CD-ROM устройство (Оптично устройство)
DVD-ROM устройство
Флопидисково устройство (ЗУГМД)
Харддисково устройство (ЗУТМД)
Устройство с магнитна лента (ЗУМЛ)

Входно-изходни (биват и само входни и само изходни)
Клавиатура
Мишка
Микрофон
Джойстик
Скенер
Графичен таблет (дигитайзер)
Монитор
Принтер
Уеб камера
Плотер
Тонколони
Звукова карта
Комуникационни (мрежови)
Модем
Мрежова карта

Дънна платка: Дънната платка, наричана и просто дъно, е електронна печатна платка, представляваща 'гръбнака' на една компютърна система.
В персоналния компютър тя е носител на основните функционални елементи като чипсет, компютърна памет, централен процесор, както и шините за връзка между тях. Върху нея са монтирани и редица слотове за включване на периферни устройства. Част от слотовете на дънната платка са тези за видеокартата.

Централен процесор: Централният процесор (от английски: Central processing unit, „централна оперираща единица“), наричан още ЦПУ (CPU), е основната част на електронноизчислителна машина, която декодира и изпълнява инструкциите от програмното осигуряване. Често тя е наричана само процесор, макар че в много съвременни системи има и други процесори, изпълняващи специализирани функции.

Терминът процесор започва да се използва в началото на 60-те години на 20 век,[1] но оттогава формата и устройството на централните процесори са се променили драстично, макар и основните принципи на тяхното функциониране да остават същите. Първите процесори са проектирани специално за отделни големи компютри, но с времето този метод отстъпва място на серийното производство на процесори, някои от които предназначени за множество разнообразни задачи.

Тенденцията към стандартизация започва още по времето на процесорите, съставени от дискретни транзистори и бързо се засилва с масовото въвеждане на интегралните схеми. С напредъка в тяхната миниатюризация, централните процесори все по-често се изпълняват като една интегрална схема и се наричат микропроцесори. Тези евтини серийно произвеждани устройства днес намират широк кръг приложения, далеч надхвърлящ първоначалното им предназначение в компютрите - съвременните микропроцесори се използват в различни технически системи - от автомобили до мобилни телефони и детски играчки.

Оперативна памет: е елемент от архитектурата на фон Нойман, която съдържа инструкции за централния процесор и различни данни използвани при неговата работа. Това е бързодействаща памет, с която процесорът обменя данни без посредничеството на други устройства. В оперативна памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и данните, върху които се извършват операциите. В съвременните системи се използва и свръхоперативна памет, (кеш памет) която обикновено е разположена в схемата на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешните за процесора операцийки.

При съвременната изчислителна техника функцията на оперативна памет най-често се изпълнява от памет с произволен достъп (RAM). По тази причина съкращението RAM често се използва като синоним на оперативна памет, въпреки че памет с произволен достъп се използва за много други цели, включително в самите компютри. В зората на изчислителната техника като оперативна памет се е използвала също и памет с последователен достъп, като например барабанната памет.На процесора често му се налага да контактува с паметта (обикновено DRAM). Осъществяването на тази връзка влиза в задачите на контролера на паметта. Въпреки високата скорост с която се извършва преносът на данни, процесорът е принуден да чака, защото е няколко пъти по-бърз. За преодоляване на това забавяне в работата и по-рационално използване на процесора, служи кеш паметта, изградена на базата на SRAM. Кеш паметта е разположена много близо до процесора и е с неголям размер - обикновено по-малко от мегабайт. Идеята е най-често използваните команди и данни да не бъдат извличани от системната (оперативна) памет, а от по-бързата и по-близо разположена кеш памет. Затова процесорът първо проверява дали в кеша се намира това което му трябва и едва след това (ако го няма) търси в RAM.

Ефективността на идеята се подкрепя от едно емпирично (получено експериментално, а не теоретично) правило: от цялото количество данни, програми и информация на вашия компютър, около 20% се използва през 80% от времето. Кеш паметта се опитва да прихване и задържи тези 20% по следния начин: контролера на паметта записва в кеша всичко, което процесорът взима от паметта под формата на списък; всеки път, когато CPU намери нужната му информация в кеша се получава “попадение” и тази информация се премества на върха на списъка. Когато кеш паметта е пълна и се налага да се запише още нещо, последния запис (този който е на дъното и е най-рядко използван) се изтрива и на негово място се записва новата информация.

В съвременните компютърни системи има повече от една кеш памет. Има такава, който се намира в корпуса на самия процесор и се нарича L1 cache (L1 - level 1, първо ниво), следва L2, може да има и L3.

Има и други ситуации, в които може да се употреби термина кеш и кеширане. Първата е, когато говорим за swap файла (тук употребата е неправилна), който е разширение на паметта върху твърдия диск и втората - когато част от паметта се заделя, за да се подобри работата на вашия харддиск. Тук вече употребата е съвсем на място, защото се заделя част от оперативната памет, която да служи за кеш на много по-бавния от нея твърд диск. Програмата с която може да указвате каква част от паметта да се използва за кеширане на диска под DOS се нарича Smartdrv. Windows се грижи сам за тези настройки затова не е необходимо да настройвате нищо. Ако обаче ви се иска да пипнете и да видите ефекта при различни стойности (ефект има, защото тази част която заделите за дисков кеш не се използва от програмите). Във файла system.ini, раздел [vcache], добавяте един ред "MinFileCache=хххх" за минималния размер (вместо хххх слагате число примерно 4096, което е 4MB RAM) и един "MaxFileCache=хххх" за максималния. Ако зададете двете числа еднакви, ще имате постоянен размер.

Освен кеша, съществуват други похвати за подобряване ефективността на оперативната памет:

Interleaving - става дума за начина, по който CPU се обръща към паметта. Нормално е, след като процесорът адресира дадена банка памет, тя да има нужда от един цикъл, за да се възстанови, следователно процесорът трябва да изчака. Но през това време той може да се обърне към друга банка памет и така да ги сменя, за да не губи време. Какви са тези “банки”? Слотовете, в които се поставят чиповете с памет се разделят на банки. Всички слотове могат да принадлежат към една банка, или да са разделени на повече - в книжката на дъното ви може да е дадена схема на банките памет. Interleaving се прилага и вътре в самия чип памет - клетките на паметта се разделят на две независими банки от клетки и така се осигурява непрекъснатост на потока на данните

Bursting - обикновено на процесора не му трябва само една клетка от паметта, а няколко съседни. При bursting се взимат няколко клетки като цял блок и се пращат на CPU. Това значително ускорява работата, макар да се случва и ненужна информация да се подаде заедно с необходимата. Тази технология може да се прилага при различни видове памети, а така също и при четене, и при запис

Pipelining - това е процес, при който някаква по-сложна задача се разбива на поредица от елементарни инструкции, които “потичат” като по “тръба” към процесора и той ги изпълнява една след друга в бърза последователност - без да отправя искане за нови данни и да чака да му се доставят. Така ако имаме няколко задачи, разделяме ги на малки части и ги пускаме на процесора да ги обработва, в резултат на което имаме решение за по-малко време отколкото ако подавахме една по една големите задачи (процесорът ще трябва да ги извиква една по една и да чака идването им).

Видеокарта: Видеокарта (известна също като графична платка, графична карта, видеоадаптер, графичен адаптер) (на английски: videocard) в компютрите е устройство, преобразуващо графичния образ, съхранен в паметта на компютъра, във форма, предназначена за показване на екран на монитора. В днешно време понятието е загубило основното си значение и под графичен адаптер се разбира преди всичко устройството с графичен процесор, което има за задача да формира самия графичен образ.

Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна платка и се е свързвала с процесора чрез някой от слотовете на дънната платка. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен чип или пък е компонент на чипсета или на процесора.

Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението — те имат вграден графичен процесор, който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на Nvidia и AMD извършват рендъринг на апаратно ниво. Напоследък има тенденция видеокартата да върви с предварително изготвена дънна платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.

Звукова карта: (на английски: sound card) е допълнителна компютърна платка, която позволява въвеждането/извеждането на звук от/в компютъра, под контрола на компютърна програма. Тя е задължителен елемент за работа с мултимедийни приложения. По своята същност представлява платка, която се поставя на дънната платка на компютъра. Някои нови модели дънни платки притежават вградени звукови карти, което прави използването на отделна звукова карта ненужно.
Звуковата карта възпроизвежда звука, но за да се чува от потребителя е необходимо наличието на тонколони или слушалки, а за да се записва звук - микрофон, който се включва към нея.

Мрежова карта: Мрежова карта, мрежов адаптер или карта от мрежови интерфейс, на професионален жаргон мрежарка или ланка (от английското LAN, Local Area Network) е част от компютърния хардуер, позволяваща на компютри да комуникират по компютърна мрежа. Устройството работи както на първи, така и на втори слой от OSI модела, тъй като предлага физически достъп до мрежата и същевременно предоставя адресна система от ниско ниво чрез използването на МАС адреси, които са уникални за всяка една карта. Картата позволява потребителите да се свързват помежду си или чрез използване на кабел, или безжично.

Система за охлаждане на компютър: Системата за охлаждане е комбинация от охладителна паста и радиатор с или без вентилатор (ако система се поставя на процесор - графичен или централен) или само от радиатор без паста и вентилатор. Може също и да се постави в захранващият блок. "Модулите" от първия вид се закрепват върху компоненти, които генерират много топлина. "Модулите" от втория вид се закрепват не генерират особено много топлина - операционна памет (RAM памет).
Моля, пишете на кирилица! Не е едно и също "Пенка отиде на къра." и "Penka otide na kura.".
Аватар
M._Jordan_95
Потребители
Потребители
 
Мнения: 72
Регистриран на: Съб Сеп 30, 2017 10:17 pm
Местоположение: Sofia

Re: Компютърен хардуер

Мнениеот patetohaki1 » Нед Апр 01, 2018 12:32 pm

Пиши поне от къде си копирал темата :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
Изображение
Аватар
patetohaki1
Потребители
Потребители
 
Мнения: 18
Регистриран на: Вто Яну 23, 2018 7:36 am

Re: Компютърен хардуер

Мнениеот M._Jordan_95 » Нед Апр 01, 2018 12:38 pm

Всички тези неща си ги имам на Tекстов Докомент на компа ;)
Моля, пишете на кирилица! Не е едно и също "Пенка отиде на къра." и "Penka otide na kura.".
Аватар
M._Jordan_95
Потребители
Потребители
 
Мнения: 72
Регистриран на: Съб Сеп 30, 2017 10:17 pm
Местоположение: Sofia


Назад към Уеб програмиране

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта